ПОКАНА ЗА ТЕБ, ЗА НЕЯ, ЗА НЕГО...ЗА СРЕЩА СЪС СЕБЕ СИ
Три въпроса за женското

Три въпроса за женското

от Miquel Bassols

1 - Както става ясно в книгата Ви, женското като радикална другост, като Друго наслаждение, което не би било фалическо, не е въпрос само на жени.  Женското е без пол. Това характеризира женското като самия център на говорещото същество, мястото на непредставеното реално, което бележи вътрешното отчуждение. Защо мислите, че има свързване между това Друго наслаждение и жени, което настоява за нашето изказване?

Ако започнем от Фройдовата хипотеза, или по-скоро наблюдение, според която в несъзнаваното няма представяне, няма вписване на разликата между половете, тогава е необходимо да се попита как несъзнаваното се справя с разликата, която ние установяваме между мъжкото и женското. Фройдовият отговор, формулиран от Лакан в първата част на неговото учение, е прост. Разликата е: или фалос, или кастрация. Това е двоичната разлика, 1/0, присъща на самата структура на езика. От тази перспектива, водена от логиката на означаващото, разликата е факт на дискурса. По този начин може да има жени, които заемат фалическа позиция от мъжката страна на сексуацията и може да има мъже, които заемат не-фалическа позиция от женската страна на сексуацията. При това положение и в контраст какво самия Фройд би могъл да поддържа в определен момент, анатомията не е съдба. Лакан коригира Фройд по този въпрос: няма друга съдба освен тази, която всеки субект е конструирал в езика, на база на връзката му с несъзнаваното, структурано като език. Така би изглеждал светът добре подреден от означаващото, от двоичната логика, базирана на различието: този, който е от едната страна и този който е от другата. Другият би бил друг за единия и същият би бил друг за другия. По този начин ние бихме повторили анатомичната разлика мъж/жена в разликата базирана на дискурса, мъжко/женско, във връзка с реципрочността, която няма нужда да бъде симетрична.

Но говорещото същество не е само факт на дискурс. Има също наслаждението на тялото. Тялото в основата си е Другият par excellence за всяко говорещо същество. Това, което представя женското наслаждение е, че няма възможна реципрочност, че няма Друг на Другия и че, когато Другият стане Друг за себе си, наслаждението на тялото не е възможно да се превърне отново в Едно на означаващото. Що се отнася до наслаждението, няма възможна реципрочност, още по-малко симетрия. И там всяка жена, една по една, представя тази нередуцируема другост на наслаждението. Без да може да се каже „всички жени” или „Жената” като такава, уникалността на женското наслаждение във всяка една отива отвъд двоичната логика фалос/кастрация. И езика, всеки език, носи необратимия белег на това „не-всичко”.

2 - В „Завършеното и незавършеното психоаналитично лечение” Фройд развива идеята за отхвърляне на женствеността, на която се позовавате в книгата си. Би ли било това, което е заложено при мъжа, който упражнява насилие над жена?

Това е хипотезата. Другостта на женското наслаждение, другост също за всяка жена, е това което за Фройд е отхвърлено във всяко говорещо същество. Това означава крайъгълният камък на кастрацията, в края на анализата, за него. Фройдовия термин „Ablehnung”, отхвърляне, също е бил преведен като „disavowal” (отричане, отказване, отхвърляне). Всеки субект по този начин отрича женската си част, женската страна на наслаждението, която настоява отвъд логиката на фалоса и кастрацията до момента на отхвърлянето й със сегрегация и насилие. Това е същото като „не искам нищо да знам за това”, което настоява във всяко говорещо същество и в различните форми на сегрегация, съществуващи в света ни.

3 - В главата, озаглавена „Радикалната другост на Единия сам“ посочвате два начина за подхождане към женското.  Женското като S2 или женското като S1 само. Две логики на мислене за женското.  Ако разглеждаме феминизма като semblant, пресечен от фалическата логика, бихме ли могли да кажем, че се отдалечава от женското до степента, в която напредва?

Има разнообразни феминизми. Бихме могли да ги разграничим в зависимост от тези два начина на подхождане към женското. Или следваме женското в неговото различие с мъжкото, като друг за Единия, или следваме женското като Друг за себе си. Вземете парадоксът за Ахил и костенурката, споменат от Лакан в началото на неговия Семинар „Encore“ по повод на женското наслаждение. От гледна точка на Ахил, който напредва според фалическата логика една стъпка след другата в интервал, подреден в двоичен режим, S1 -> S2, костенурката е недостижима, той ще се среща с нея само в безкрайност. Това също е парадоксът на Зенон, невъзможността за отчитане на реалното на наслаждението в пространството, подредено от, преброено от естествените числа: 1,2,3...n. Оказва се, че между 1 и 2 вече има много повече интервали, безкрайност от реални числа, невъзможна да се покрие с така наречените естествени числа. Безкрайността, в която Ахил би могъл да се срещне с костенурката Бризеида, всъщност вече е във всяка стъпка, която Ахил предприема, между една стъпка и друга, във всеки интервал от пространството, което покрива. Дори и да скача на един крак. От тази страна, фалическата страна, във всяка стъпка, с която напредваме, ние наистина се отдалечаваме от другостта на женското наслаждение. Това е парадоксът, който откриваме в много разработки на теорията за пола, основана на различието.

Но Лакан подчертава нещо друго: костенурката Бризеида е също костенурка за себе си, тя е също Друг за себе си. И тук се отваря възможността за друга логика на приближаване към женското, отвъд фалическата логика. Логиката на различието вече не функционира в пространството, което костенурката Бризеида покрива. Това е пространството на Единия сам, без Друг. Вместо различие, можем да използваме други понятия, други термини . „écart“, което философът Филип Жулиен неотдавна подчерта.  „écart” е отклонение, нещо което се усуква, като „queer” и което не функционира според различието от друг термин. Наслаждението на Единия сам е „queer” по определение. Всяка форма на наслаждение, взета в своята уникалност е фактически „queer” - наслаждение, усукано във връзка с фалическата норма. Не е от значение неговото означаващо различие, а по-скоро е от значение неговата необичайност. Изучаването на тези форми на „queer“ - наслаждение е предизвикателството,  което всяко едно изследване на женското трябва да посрещне.

Превод: Милена Рангелова

Редакция: Рая Венциславова

Източник:http://www.thelacanianreviews.com/three-questions-about-the-feminine/
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg