ПОКАНА ЗА ТЕБ, ЗА НЕЯ, ЗА НЕГО...ЗА СРЕЩА СЪС СЕБЕ СИ
Пасът в психоанализата

Жак-Ален Милер

ПАСЪТ В ПСИХОАНАЛИЗАТА ПО ПОСОКА НА НАУКАТА: ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЗНАНИЕ

 

Ще направя няколко забележки – не толкова, за да затворя главата – за това странно желание, което е желанието за знание в психоанализата, същото което Лакан приписва не на анализанта, както става обикновено, а на аналитика. Лакан го поставя като отличителна черта на субекта, способен да бъде аналитик. Това желание за знание е началната точка, от която може да се каже, че има нещо от аналитика.

 

Лакан  ни прави чувствителни към изразът, който използва, особено по отношение на отрицанието, което той прави в него: няма такова нещо като сексуално отношение. Имането на нещо от аналитика е във връзка с нямането на такова нещо като сексуално отношение.  Както той казва „има нещо от аналитика само, което е повече от това желание (желанието за знание) идващо към него“. Какво ще направим с това желание за знание, което съчетава старото познание и желание, в смисъла, в който Лакан структурира аналитичният опит и по специално неговия край? Желанието за знание е всъщност установяване на определен начин на съшиване, определена съвместимост, дори последователност между желанието и знанието. Но кое от тях?

 

Пасът  е моментът, когато безизходността на анализирания субект е вдигната, когато е разрешена. Това също, обаче е и моментът на безизходно положение за аналитичната група – моментът на края на анализата, има нещо като безизходица за самата психоанализа. В този момент има основания да се въведе в действие, веднага да се пусне в ход пасът на субекта, ако предпочитате, пасът на психоанализата. За Лакан, този пас на психоанализата  взима координатите си от научното занние. Той не казва, че по този въпрос безизиходицата на психоанализата е разрешена – нищо до този момент не се е появило да увери, че пасът на психоанализата във връзка с науката ще бъде завършен. Затова, независимо от институционалните превратности, Лакан би могъл да каже, че неговия пас е бил провал. Същият винаги е изкушаван да оспорва тази диагноза, но на равнището на паса на психоанализата във връзка с науката, тази оценка все още задържа своята обосновка. Ние все още сме във времето – може би и ще останем там – в което психоанализата се  явява в безизходица  по отношение на изискванията на научното знание. Моментът на пас за субекта, въпросът за аналитичната група е въпрос на оценка ... Въпросът  е да може да се  оцени  стойността, резултатът който е бил постигнат  по време на опита.“ 


Превод: Милена Рангелова

Редакция: Десислава Иванова

 

Източник: https://www.facebook.com/thelacanianreviewonline/posts/2349265075349175

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg