ПОКАНА ЗА ТЕБ, ЗА НЕЯ, ЗА НЕГО...ЗА СРЕЩА СЪС СЕБЕ СИ
Мекото насилие - част 1
МЕКОТО НАСИЛИЕ - 1 част
----------------------------
„ Твърде много любов, мамо...“ 
Какво е това „майчина Любов„
Автор: Алена Олешко  - семеен психотерапевт

Започнах да пиша този текст много отдавна. В главата си. По нощите. След сесии с клиенти. След групите по семейни сценарии. След случайно припомнени случайни разговори.
Давам си сметка, че „ посягам на святото“ – майчината любов, която е „възпявана и възхвалявана.

При това от собствен личен и професионален опит зная: когато настъпи момент, и някой назове със собствени думи това, което е неприятно, страшно, непоносимо болно и тежко, на всички им става по-леко. Затова аз ще се опитам да назова със собствени думи това, което в нашата култура се нарича „майчина любов“.

Веднага след като кажем  „насилие в семейството“,                                          „насилие над деца“, в главата ни идват страшни картини на побой, причиняване на физическа вреда, изнасилвания, наказания и други не по-малко жестоки злоупотреби с деца. Даже безчувствеността, равнодушието и игнорирането на детето не е включено в този ред. Това често е прието да се нарича със странната дума „ недолюбеност“.

Но има друго насилие, което отвън има всички признаци на добро, отзивчиво и приемащо отношение. Което често се нарича „ майчина любов „ и „грижа“. Което се възпява от културата като „ майчино безкористно сърце“. И именно то се явява  едно от най-тежките форми на насилие, да се освободиш, от което  няма практически никакви шансове.

Ако вие, четейки този текст, изведнъж си спомните, че в детството ви често са ви наказвали, били, унижавали, от цялата си душа кажете „ Имах късмет“. Да, имали сте късмет, колкото и да ви звучи ужасно и парадоксално. 
Защото детето, което са го били и мъчели, има очевидното право да каже „ Ти повече с мен така няма да постъпваш никога. Не смей да постъпваш с мен така“. И с времето да спре да изпитва чувство на вина по този повод. Защото в ударите и причинената физическа болка е невъзможно да разпознаеш любов. Как да не видиш. И на такова дете му е  по-лесно да погледне истината в очите и да признае: родителите ми ( мама, или татко) не ме обичаха“.

У тези, които се оказват жертви на „ мекото насилие“, замаскирано под „любов“, нямат никакво право на протест. Защото, как може да се протестира срещу любовта? Срещу майчината любов? Да, и опитай да разпознаеш, че под всички емоции, вълнения и болки в сърцето, под постоянните тревоги и безпокойство, под отказа да приеме помощ  „ какво ми е нужно повече“ и под всички други действия и думи се крие не любов, а контрол и власт.

У всички хора, живеещи или живели в обсега на такова насилие, подозрението за това, че „нещо в тази постановка не е така“ се разбива от всички шаблони: „всички майки са такива-за тях децата са техния живот“, „ще имаш свои деца и тогава ще разбереш“,“какво не би направила майката – само добро, тя е майка“,“нужно е да прощаваш и да не задържаш обида“,“не е ясно как ти ще се държиш, когато ...“.

От тези мрежи няма изтръгване и няма бягане. Защото ние имаме работа  със сенчестата страна на известния архитип на Великата Майка, която за разлика от светлата му страна, даваща живот и щастие, другата умъртвява и налага заблуди. Да открием тази сянка можем практически във всяко семейство. Защото в нашата култура, насилието маскирано под любовта, издигнато в ранг на висша ценност, се счита за добро и правилно и не се разпознава като зло.
Милиони хора живеят в този парадокс. Повечето от тях считат, че това е нормално, че това е живота и така ще се държат и със своите деца.

Някои смътно усещат, че нещо не е наред, но не намират начини как да го определят и изразят. 
И само единици осъзнават, че години наред живеят в ситуация на насилие. Но и те рядко намират адекватни стратегии за да му се противопоставят.

Как да се разпознае насилието, замаскирано под майчината любов?

Опитах се тук да събера едни от най-ярките прояви на поведение, думи и фрази, действия и постъпки, които се явяват признаци на меко насилие. И нека да не ви заблуждава думата „меко“. То не означава, че такова насилие причинява малка вреда. Точно обратното.
„Мекото насилие“ притъпява инстинкта за самосъхранение и грижа за себе си, възпитава зависими и склонни на влияние хора, чиято най-присъща емоция се явява страха - изместен, неосъзнаван и опакован в чувство за вина страх.

В допълнение, аз умишлено се спирам изключително на поведението и действията на майките. Именно те най-много са склонни към „меко“ насилие и често прибягват към него, а не към открито и явно насилие. Именно това  проявление „меко насилие“ в репертоара на майките е толкова привично в нашата култура, че се счита за нормално и естествено майчинско поведение.

За 20 години в моята практика не е имало нито една група                                   (забележете, нито една!), в която поне няколко човека да не са разпознали действия и постъпки на своите майки, напълно вписващи се в шаблона „меко насилие“. Повечето от моите клиенти имаха опит в контакта си със своите майки, напълно попадащ в този шаблон. Възможно е вие да разпознаете в този текст себе си и вашата майка. Възможно е да изпитате добре познатите ви чувства. Възможно е да ви облее вълна на ужас и безизходица. Възможно е. Затова винаги е по - добре да бъдеш осведомен. Защото  осведомеността дава този единствен „кубически милиметър шанс“ за свобода.

И така, проявления на „мекото майчино насилие“
В по –долу употребяваната дума „дете“ аз обозначавам не толкова възрастта, колкото статуса в отношенията с майката ( и на 5, и на 20, и на 40 години ние сме деца на своите родители).

„Ти си моята радост“
Прехвърляне на отговорността за своите емоции и състояния върху детето.

В психологическите и околопсихологическите кръгове често обсъждат негативната страна на този процес. Това е когато майката говори „ ти ме разстрои“, „ ти , какво не разбираш ли, че ме караш да се чувствам зле“. Или не говорят, но с цялото си поведение показват как заради детето с майката се е случило нещо лошо: въздишат, плачат, хващат се за сърцето, викат бърза помощ и т.н. Да, това също е прехвърляне на отговорността за своите емоции и състояния върху детето.

Но още съществува и друга страна на прехвърляне на отговорността за своите чувства и състояния. Когато „ ти си светлината ми в прозореца“, „ти звъниш и на сърцето ми е светло“, „ако не беше ти, аз не знам как бих живяла“,“живея за това да те чакам да си дойдеш“, „само ти държиш на мен на този свят“- И тази страна е още по-страшна от предишните. Защото детето го хвалят! Казват му, че е добро. Но с допълнителния смисъл, че без него майката няма да е жива. И тези две страни вървят ръка за ръка. И детето постепенно се приучва към това, че цялото самочувствие и състояние на майката е резултат  от неговите действия или бездействия. Че всяка негова крачка, дума, мълчание, постъпка, звънец повлияват на майката и  й причиняват нещо, или болка или радост. Не, даже не радост, а изобщо някаква възможност да живее. И това се случва толкова естествено, че не е възможно да се мисли по друг начин. В него няма място за разбиране, че майката е възрастен човек, който сам е отговорен за своето самочувствие.

Как се чувстват децата , на които е прехвърлен такъв непосилен товар?

От детството си те са натоварени с тревогата и страха за това как ще се отрази всичко, което правят на майка им. Годините минават и тревогата става като фон и нещо нормално. Ден да не позвъниш на мама е още възможно. Два – вече започва напрежението. Три-четири – и вече е страшно да звъннеш. Защото там, на другия край на линията ще е печалния глас, въздишка и упрек „ти за мен съвсем забрави ...“.
И плътното, неизбежно чувство на вина за каквото искаш       (за „многото работа“,за „забавлявала се с приятелки“, за „ заминала с приятеля си за Прага“, за „уморен и забравил“ ...) става постоянен спътник, сив фон на променящите се ситуации в живота.

Към какво води това?

Към постоянен контрол над себе си. Към невъзможността да се отпуснеш. Към забрана на радостта от живота  и безгрижие. Към прекомерното раздуване на гордостта си ( „напълно от мен зависи живота на човека“). Към предаването на това на своите деца. 

„На мен нищо не ми трябва. Всичко е за теб“
Отказ от помощ и от всякакви действия, които биха подобрили ситуацията или самочувствието на майката.

„Живея заради тебе“ – фраза, която милиони деца са чували от майките си. И в нашата култура това се смята за подвиг от страна на майката.По всякакъв начин майките се опитват да покажат, че всичко което те правят е за децата. Те вярват в това,че то е правилно и добро. И че майчината любов – това е жертва, преди всичко.
„Напуснах любимата си работа, защото на теб ти е нужно да се преместиш в друго училище“,  „ Нощи не съм спала за да работя, защото ти искаше нови джинси“, „Не се омъжих защото не исках да си травматизирам децата“, „не се разведох с мъжа си, защото на децата им е нужен баща“.

Безкрайна поредица от жертви и лишения „ заради тебе“, която звучи  без упрек. Не, майката не обвинява  и не упреква. Майката демонстрира, че целият и живот – това е служене на детето. И не е важно на колко години е детето – 2 или 48.

„ Не, няма да взема от теб пари. На теб и така ти е тежко“, говори майката, въпреки (е дъщеря й има успешен бизнес.
„Не , няма да ида в Прага, ще те излагам“, говори майката на дъщеря, която и е купила екскурзия за рождения ден на майка си. „ Не, не ми е нужна помощничка вкъщи, защо ще се харчиш“, говори майката на дъщеря, чийто седмичен доход тридесет пъти надвишава заплатата на помощничката за дома.
Количеството на мамините жертви е толкова велико, че няма никакви шансове да бъдат компенсирани. И даже опитите да направиш нещо за майка си се отхвърлят и не се приемат.

Някои майки се отказват от лекар  „Не, на мен това не ми е нужно, ще потърпя“. Отказват се от болногледачки „Не, аз не мога да бъда с друга жена. По – добре сама.“ Дори когато е свързано с реална опасност за живота и здравето . И при това с душевна болка в гласа говорят на децата си: „ Защо не званиш...Мога да умра, а ти няма и да разбереш“

Как се чувстват децата, на които постоянно им се внушава, че всичко е заради тях?

Те живеят във вечно неплатен дълг. Без шанс да го върнат. Без надежда за изкупление.
Мислите, че този дълг го усещат единствено пред майките си? Не, те чувстват този дълг пред целия свят. Те постоянно усещат, че нещо на някого дължат – пари, любов, внимание, време .... Те чувстват постоянно, че все нещо не са додали – на деца, любими, приятели, компании ...Те са вечно длъжници. Защото техния живот е живот назаем.Назаем от майката, която не го приема обратно.

Към какво води това.?

Към отричане на себе си, към игнориране на своите потребности. Към трудност в обмяната – те се стремят да дават в отношенията, но не са готови да приемат. Защото ако приемат, това още ще увеличи техния неплатен дълг.
„На теб никога нищо не трябва да ти се казва!“ „Ако ти не направиш това, на мен ще ми бъде зле“

Отричане  на правото на чувствата и границите на детето. 
„Защо се ядосваш, на теб нищо не трябва да ти се казва...“. 

Тази фраза, която се произнася с обиден тон е характерна за майки използващи меко насилие. До този кулминационен момент, когато тя прозвучи, обикновено майката говори нещо неприятно, обиждащо, контролиращо в отношението си с детето. Говорейки дори и след молбата на детето да не го прави. В някакъв момент търпението на детето се изчерпва и то рязко отговаря на майка си. Тогава майката се обижда и произнася свещената фраза, след която може дълго да демонстрира обида и горчивина.

Децата , израснали в атмосферата на мекото насилие, веднага ще разпознаят подобен диалог. Майката говори : „Облечи си пуловера, в стаята е хладно, аз замръзвам“, „На мен ми е нормално, всичко е ок“, - отговаря детето. „Ти какво, не разбираш ли, че е хладно. На мен раменете ми замръзват. Облечи си бързо пуловера“. „Мамо, всичко е наред, аз не замръзвам“. „Облечи си пуловера, безпокоя се за теб!“ „Вече ти казах, че не ми е студено!!!“, „Добре, нищо няма да ти казвам“ – обижда се майката.
Този диалот е толкова шаблонен, че повечето от хората не виждат в него нищо особено. Не виждат във всяка фраза на майката тотален контрол и насилие. А на края обърнатата обида – обида, която демонстрира агресора срещу жертвата.
Тази схема съобщава на детето само едно: това, което ти чувстваш не е важно. Твоите чувства нямат значение. Твоите потребности и мнение нямат значение.Такива майки постоянно все едно казват: „ Аз по – добре от теб знам, какво ти е нужно, какво е добро за теб, какво е полезно за теб“ „Изяж си супата, аз така се старах заради тебе“, - говори майката с препълнени от сълзи очи. И порасналото „дете“ , скрива отвращението си и набутва в себе си супата, която не може да понася. „Вземи си ябълки, носих ги 2 километра от градината“ , - въздъхва майката. И дъщерята скривайки раздразнението си, складира ябълките  в багажника, за да ги забрави там и да ги хвърли след седмица.

Този разговор, който се повтаря всеки път, когато порасналия син посещава майка си. „Аз сега нещо ще те почерпя. Ето, запазила съм ти буркан розово сладко“ „Мамо, аз на теб не веднъж ти казах, че не ям розово сладко, имам алергия от него“ „ Да, добре, това не може да бъде! Ти обичаш розово сладко, аз знам!“ „ Не, мамо, не обичам розово сладко“, „Но, пробвай лъжичка, може да ти хареса, аз така се старах за да го сваря“ „Мамо, имам алергия и мога да получа шок!“ „Но моля ти се, пробвай ...Мъничка лъжичка ...Аз така се старах за тебе ..“, - сълзи, въздишки, поглед в страни.
Порасналите деца обличат пуловера, ядат ненавистната храна, причиняват си вреда. Ако те възразят, то ще се наложи да носят върху себе си товара на вината за това, че „ обидил(а) нещастната мамичка, а тя така се е старала ...“

Към какво води това?

Към постоянно усещане на вина заради своите потребности, вкусове, своите „искам“ и „не искам“. В края на краищата такива пораснали деца имат много слаба представа за своите нужди. По-добре да не знаят за тях, вместо да изпитват постоянно чувство на вина. На тях не им трябва да са себе си. Тази дълбока забрана води до това, че за всяко свое желание, различно от желанието на майката, те се чувстват предатели. И в крайна сметка, те предпочитат въобще да престанат да желаят.

„С теб нещо да не се е случило?“
Фиксиране на детето върху проблемите, постоянно сплашване.

Типичен ежедневен телефонен разговор на майка с порасналата си дъщеря. „ Как си, нещо да не се е случило?“, - с тежка въздишка. „Мамо, всичко е наред, при мен всичко е добре“- още бодро отвръща дъщерята. „Ти сигурно много се изморяваш на работа. На тебе мъжът ти не ти ли помага ?“ „Мамо, всичко е добре. Не се изморявам, обичам си работата. И мъжът ми ми помага“-вече без особена бодрост отговаря дъщерята. „ Вие пак ли организирате пътуване? Път е. И времето е опасно ...“, - отново въздишка. „Мамо, трябва да тръгвам. Ще ти звънна“. „ Разбира се, всичко разбирам. Нямаш време сега за майка си. Но звънни когато можеш“,- със сълзи в гласа.

Такива майки обикновено от малка възраст сплашват децата си: „Да не си болен?“ – с ужас в гласа „О Боже ! Ти се удари силно?“ – с изплашен поглед и задъхване.

Ако детето се задържи на улицата 5 минути след разрешеното време, майката се хвърля по двора ридаейки и викайки. Защото може да се е случило нещо ужасно!
Ако детето кихне от простуда, майката ридае до леглото, слагайки ръцете си на сърцето. „ Така се притеснявам!“ „Така се тревожа за тебе!“. Това е рефрен за цял живот!
Повечето хора ще кажат: майката толкова силно си обича детето, затова се тревожи. В крайна сметка, такива майки създават постоянна атмосфера на страх около детето. С целия си вид те казват: „Светът е опасно място. С теб във всеки един момент може да се случи нещо ужасно. Не си тръгвай от мен!!!“

Какво чувстват децата , които постоянно са сплашвани по този начин?

Страх пред всичко ново. Обикновено това е толкова непоносимо, че страхът се ограничава до един аспект / тема. Някои се боят да летят на самолети, а в другите неща са смели . Някои постоянно се притесняват за здравето си, наблюдават се  и ходят на различни изследвания. Някои се страхуват от самотата, други пък от тълпите. Но базово във всяко ново начинание в тези хора първоначално се появява страха.Не интерес, не любопитство, не риск, не предвкусваща промяна. А страх.

Към какво води това?

Такива пораснали деца често отричат страха си. Те избират антисценарий на майчиния ужас. „ При мен всичко е отлично! Аз съм позитивен човек! Не се страхувам от нищо и при мен всичко е прекрасно!“ Но всяка стресова ситуация води към срив, към паническа атака, към безсъние и в крайна сметка към депресия. А това води към усещането за своята тотална несъстоятелност и отсъствие на контрол.

„ Аз сега ще направя нещо със себе си“
Опасността да си причиниш вреда, или реално да си нараниш ( сам да се удряш например)

Това е едно от най-опасните проявления на мекото насилие. И то може да доведе до много тежки последствия.
Аз няма дълго да го описвам. Всеки, които е преживял подобни епизоди    (или ги е преживявал постоянно в детството), разбира  за какво става дума.

Този, който веднъж е виждал как майка му се удря, как си разкъсва дрехите по нея, как си удря главата в стената, заплашва да се самоубие, ще си спомни тоталния парализиращ страх и всепоглъщащо чувство на вина. 
Да, детето е изплашено, защото може да изгуби майка си. Да, то чувства вина, защото вярва, че всичко това е заради него.

Може ужасно да звучи това, но по-добре би било майката да набие детето. В този случай детето рано или късно ще осъзнае, че майка му е постъпила лошо.

Причиняването на вреда на себе си в очите на детето – това е крайно емоционално насилие. И за детето няма никакви  шансове да осъзнае, че майката постъпва лошо. То счита себе си за лошо. И с години не може да си прости. Да си прости незнайно за какво!

Към какво води това?

Към изкривени, токсични отношения с другите хора. Такива пораснали деца се страхуват да се заявяват в отношенията с другите , да търсят , да защитават своите граници, да защитят себе си. В детското им състояние още живее вярата, че във всеки момент другия човек може да направи нещо със себе си. И това ще бъде по тяхна вина.

Следва продължение - 2 част

Източник: Сезоны Души – https://soulseasons.ca/Article/2591/4
Превод  от руски език: Милена Рангелова
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg